Честно казано, никога не съм си мислила, че закуската може да бъде еднаква. Само овесени ядки, хляб, кафе… като всички останали. Но през годините сутрините се промениха. Събуждах се не от звука на будилник, а от чувство на тежест в стомаха. Не отпочинала, а сякаш някой е издълбал изражение в камък.
Не искам да се навеждам. Страхувах се да закусвам. Стомахът ми понякога се подуваше, понякога къркореше, а тоалетната? Беше като лотарията. Или беше пълна тишина, или един час чакане без резултат. Може би беше стрес? Или може би възрастта? – помислих си. Или може би… какво ядох тази сутрин?
Никога не съм си мислила, че сутрешната ми рутина може значително да забави изхожданията ми. И тази промяна не започва с напитки, клизми или билкови чайове, а с това, което е в чинията ми. Според мен, в чинията ми за закуска, независимо колко обикновено може да е.
И така… Отне ми няколко седмици, за да видя как трите продукта действат. Но преди това да се случи, имаше цяла история.
